глътка въздух

Най-накрая блог на български! Трябваше да мине бая време, докато се усетя, че е време да го направя. Чувствам се все едно съм бил дълго време в задушна стая и изведнъж съм излезнал навън и дишам ли, дишам. Защо се чувствах така? Ами нямам нищо против писането в английски ми блог, но понякога ми се иска да излея поста, а това, че английския не ми е майчин език ми слага прегради, отнема повече време да осмисля как точно да оформя изречението и т.н. Трудно е да играя с езика. Знам, че английския е доста по-богат език и дава повече възможности за изразяване, даже доста често не мога да се сетя за българската дума, или пък някоя английска фраза по-добре описва това, което искам да кажа, a и имам достатъчно богат речник, за да говоря на почти всякаква тематика. Само, че не е същото.. още не мога да боравя с лекотата, с която би ми се искало. Искам да мога да играя, да се закачам, да използвам диалекти и пр. Надявам се един ден да мога, но дотогава има време. Засега ще си пълзя из родните поляни и ще протягам костенурския си врат наляво-надясно.

За какво ще иде реч в блога? Не искам нищо да обещавам, затова няма да има тематика. Отначало много се чудех дали да е достъпен за търсачките или за хора, на които не съм дал линка, ама после реших, че не ми дреме кой какво ще прочете и как ще се изкаже. Не ме е страх от критика и нямам претенции на велик блогър.. пиша, щото ми се пише, не защото се възприемам като велик просветител или се вземам много насериозно. И все пак, всеки е свободен да вижда и възприема нещата, както му е кеф. Но, хайде, стига съм се презастраховал.

Та така, костенурката току-що пресече предстартовата линия и се отправя на пътешествие в страната на чудесата. Ако закъсам или се обърна по черупка, подайте ръка и ме подбутнете.