като стана въпрос за природата..

.. нека да изразя и едно положително мнение за нея, та да не излезе, че не я уважавам. Преди няколко дена както си ровех в архивите, намерих откъс от разказ на един от любимите ми автори. Не помня името на сборника или разказа, но автора е Джеръм К. Джеръм. Ето и откъса:

„Природата си има своя монетна система и иска да й се плаща според нейните закони. В нейния магазин си длъжеш да си плащаш сам. Средствата спечелени без труд, наследственото състояние и сполуката тук не вървят.
Искаш добър апетит? Отзивчивата природа ти го дава.
- Заповядай – казва тя, – мога да ти дам отлична стока. Разполагам с истински глад и с истинска жажда, които ще превърнат обяда ти в истинско удоволствие, ще се нахранваш вкусно, с апетит, и ще станеш от масата, усетил прилив на сили, бодър и весел.
- Цената – отговаря Природата – е да поработиш както трябва от ранно утро до късна вечер.
Лицето на купувача помрачнява. Той премята нервно ръце в издутия си портфейл.
- Не може ли да заплатя с пари? – нерешително пита той, – Аз не обичам да работя и съм богат човек. Имам достатъчно средства, за да държа френски готвач и да купувам отлежали вина.
Природата поклаща глава.
- Не, не мога да приема твоя чек. На мене се заплаща с мускули и нерви. Срещу тях ще получиш такъв апетит, че обикновената храна и халба бира ще ти се сторят по-сладки и от най-изискания обед, та бил той приготвен и от най-гениалния готвач в Европа. Обещавам ти, че даже комат хляб и парче сирене ще бъдат за теб истинско пиршество. Бъди така добър само да си платиш в мои пари, защото твоите тук не вървят.
Следващия клиент в магазина е дилетантът. Той иска да придобие тук вкус към литературата и изкуството. Природата е готова да му предостави и такава стока.
- Ти ще познаеш истинската наслада – казва тя. – Музиката ще те издигне с крилата си над земната суета. Икзуството ще ти открехне вратата към истината. Ти ще се разхожаш по цветущите пътеки на литературата като в собствена градина.
- И колко ще ми вземете за това? – пита зарадваният купувач.
- Тези неща не са много евтини – отговаря Природата. – Срещу тях ще поискам да живееш скромно, да не гониш светска слава, да водиш живот изчистен от страсти и низки подбуди.
- Грешите, скъпа лейди. – възразява дилетантът. – Мнозина от моите приятели имат вкус, но никой не е плащал такава цена. Стените в домовете им са украсени с картини; те шумно изразяват възторга си от разни ноктюрии и симфонии. Лавиците на библиотеките им са изпълнени с първи издания. И въпреки това те са богати, живеят в разкош и следват модата. Те полагат доста грижи за кесията си, светското общество е таванът на техните стремежи. Не мога ли и аз да бъда като тях?
- Не търгувам с такава стока – отговаря хладно Природата. – В моя магазин няма място за маймунски наклонности. Културата на твоите приятели е само поза, само следване на поредната мода. Техните приказки са папагалски брътвежи. Разбира се, ти можеш да получиш такава култура – тя струва много евтино. Моята стока е съвсем друга и аз се страхувам, че напразно си губим времето и двамата.
После влиза младеж и като се изчервява, казва, че се нуждае от любов. Старото майчинско сърце на Природата се стопля, защото тя винаги с радост продава тази стока и обича ония, които идват да я търсят. Тя опира лакти на тезгяха и с усмивка обяснява, че може да му предложи, тъкмо това, което той търси.
С пресекващ от вълнение глас младежът също бърза да научи цената.
- Не е евтино – обяснява Природата, но в гласа и младежът долавя окуражителни нотки. – Това е най-скъпото нещо в моя магазин.
- Аз съм богат – казва младежът. – Баща ми се е трудил упорито, трупал е пари и ми остави цялото си състояние. Имам сметка в банката, акции, земи, фабрики и съм готов да заплатя всяка разумна цена.
По лицето на Природата минава сянка и тя слага ръка на рамото му.
- Скрий кесията си, момчето ми – казва тя. – Моята цена не е разумна и не се изчислява в злато. Има много магазини, където с удоволствие ще приемат парите ти. Чуй обаче съвета ми, съвета на една стара жена: не ходи там! Стоката, която ще намериш, само ще те разочарова и ще ти донесе вреда. Тя е евтина, но като всички евтини неща, не заслужава да я купиш. Никой освен глупаците не я купува.
- А каква е цената на твоята стока? – пита млаедежът.
- Себеотрицание, нежност, сила – отговаря старата дама. – Любов към всичко, което е добро, и омраза към всичко лошо; мъжество, състрадание, самоуважение – ето с какво можеш да си купиш любов. Скрий парите си, млади човече, те може да ти потрябват другаде, но с тях не можеш да купиш стока в моя магазин.
- Според теб в такъв случай аз не съм по-богат и от последния бедняк? – пита младежът.
- За мен не съществуват нито богатството, нито бедността – такива, каквито вие ги разбирате – отговаря Природата. – Тук действителното се обменя срещу действително. Ти искаш моите съкровища, аз искам в замяна ума и сърцето ти. Твоя ум и твоето сърце, момчето ми, искам аз, а не ума и сърцето на баща ти или на някой друг.
- Но откъде да взема това, с което трябва да платя?
- Навлез в живота. Работи, страдай, помагай на другите. Върни се после при мене със спечеленото. Каквото донесеш, за него ще се спазарим.“