This is the strangest life I’ve ever known..

.. както казва Джим Морисън. Чудя се в кого/какво ли се е преродил..
Знам, че не казвам нищо ново, но не е ли странно как всичката информация, която поемаме се пречупва във всякакви форми още на входа? Вчера може да си слушал някоя песен и да си си танцувал и подпявал, а днес да слушаш същата само, че с насълзени очи. Няма тъжна и весела песен, има тъжен и весел човек. Не че песента не може да наклони настроението ти в дадена посока, ама това е ако си предразположен към това. Емоциите са само отражение. Ключът е заровен под дебел пласт от външни влияния и заблуди, които го пазят добре, а указващите знаци и лабиринтите с много врати често още повече ни отклоняват от пътя. Лесно е да се загубиш, защото измамните пътеки на пръв поглед изглеждат по-равни. We need to break on through to the other side, въпреки, че може да на харесаме това, което видим по пътя, нали, Джим?