аз съм несериозен. а ти?

Да, винаги са ме дразнели събития, в които хуморът няма място. Чувствам се сякаш не принадлежа към тази висша класа, за която сериозното лице е израз на мъдрост, а нарушаването на т.нар. етикет си е направо нечувано. Не говоря толкова за официални събития с VIP гости (макар че, и за тях) , колкото за обикновени срещи между хора, които са се събрали да вършат нещо. В тях винаги ще се срещнат хора, които ще те удостоят с поглед, от който да ти стане ясно, че не си чел внимателно книгата „Как да се държим в цивилизацита“.

Ако наистина искаш да бъдеш заклеймен като еретик, пробвай да разчупиш атмосферата с някоя шега или да се посмееш на нещо, което, разбира се, те не намират за смешно. Е тогава вече да видиш благородно възмущение. Другата реакция е, че някои хора се смущават и не знаят какво да кажат, някак се срамуват вместо теб, щото ти явно няма да се сетиш да наведеш глава. Разбира се, не говоря за прояви, които пречат на цялостния ход на работата (макар, че и това го правя понякога, признавам си). Някои хора като че ли се чувстват крайно неудобно в такава атмосфера, някак им се разклаща основата, на която градят имиджа си и са ни в клин, ни в ръкав. Май Оскар Уайлд правилно казва, че сериозността е единственото убежище на повърхностните.

Не знам защо, но когато попадна в такава обстановка и неминуемо ме напушва на смях. Не се гордея с това, но не се и срамувам. Цялата сериозност ми идва малко изкуствена и абсурдна, а и често я намирам доста ненужна, защото точно от неформалните разговори и хумора могат да се родят повече идеи, отколкото от състезанието за най-дълго непроменен израз на лицето. Помня на края на едно събиране един учите казал на двама мои приятели (без значение контекста), че били „тихи и интелигентни“. (не че не са интелигентни, но това няма общо с факта, че тогава не бяха на кеф и не говореха) Ето едно важно допълнение към интелигентността, както и път към нея! За какво изобщо са ни всичките тестове и книги, които ни казват как да работим върху интелигентността си, като тайната не била никак сложна – просто си мълчи. Това се иска от теб. Разбира се, по-добре ако кажеш нещо, но само ако предварително и внимателно си си наложил автоцензура. Не искам да оспоря безкрайните преимущества от тишината по принцип, а само в тези ситуации. Естествено, досещате се, че аз спадам към графата на шумните и тези, с които не може да се върши сериозна работа, понеже така, да речем, преча на чувството за хумор на въпросния учител да изглежда единствено и неповторимо.

Дали и аз ще се науча така? Може да има и надежда за мен, но чак като порасна и почна да ги разбирам тия работи. Ако оставя иронията настрана, мисля, че манджата не ни се получава, щото забравяме да балансираме – или много сладко, или много солено..