Онзи ден като си легнах ме споходи странна мисъл. Представи си, че човек е направил дадено нещо, но е забравил и когато го питат, той отговаря, че не го е правил. Можем ли да кажем, че този човек лъже? Защо (не)?
Колко важно е за теб да знаеш истината? Какво точно разбираш под истина? Вреди ли ти лъжата по някакъв начин ако никога до края на живота си не разбереш, че е лъжа? Как? Разбира се, и аз като един простосмъртен бих искал да знам истината. Само че, не мога да отрека, че не мога да видя каква разлика би имало за човек между истина и лъжа ако така и не научи, че едното е лъжа. И тук идва въпросът какво би предпочел? Да знаеш истина, която боли или сладка лъжа, естествено с условието, че вярваш на тази лъжа все едно е истина и никога до края на живота ти нищо не я разколебава? Аз бих отговорил, че предпочитам истината, но това май е само защото не мога достатъчно добре да си представя подобен тип лъжа. Защото ако можеш да си го представиш, то в този случай лъжата и истината се сливат в едно и също нещо и на практика за теб няма да има никакво значение, нито ще можеш да видиш някаква разлика. Тогава колко тънка е границата между лъжа и истина и има ли такава? Не сме ли често приемали неистинни твърдения за истинни и доколко са сигурни методите ни за “доказване” на истинни твърдения, в които сме толкова сигурни? Май всичко е въпроса на предположение и на вяра в едно нещо вместо в друго. Има ли нещо като универсална истина/лъжа?
Трябва да видиш, за да повярваш или да повярваш, за да видиш?
Бих се радвал да видя вашите отговори или обяснения по въпросите.
*Картинката е взета от сайта http://www.light-to-dark.com/
може би Истината е отвъд дуалността истина-лъжа.
зад това, което виждаш какво ли стои? може би нещо, което не виждаш. двама души могат да направят наглед еднакви неща, но да имат различна мотивация и за тях тези неща да изглеждат различно. колко хора могат да видят разликата? колко биха искали да я видят? може би затова виждането не е най-същественото.
мисля, че на вярващият не му е нужно да види, а като види, вижда това, в което вярва. разбира се, понякога преживяваме просветления … или си мислим, че ги преживяваме
P.S. sori za latinskite ama mi se precaka kirlicata
Със закъснение от половин година.
Народът си го е усетил и казал пределно изчистено:
Тебе лъжа, мене истина…
Древните римляни имат великолепни поговорки. Една от тях гласи: “Omni homini mendax!”, т. е. “Всички хора са лъжци!”
Това е така, защото никой от нас не може да бъде напълно обективен. Това си е едно статукво, което никой не може да промени.
Тогава? Тогава трябва да се примирим със статуквото.
Ами на света има някои неща които са сигурни и други, които са по-сигурни. Има и такива, които са абсолютно несигурни и такива, които са по-малко сигурни.
Най-важното свойство на истината е, че се подава на преоценка и устоява срещу фактите, а лъжата не устоява срещу фактите. И въпросът когато говорим за истината или лъжата е какъв е предметът ни на разговор – дали той се подава на оценка относно неговата истинност или лъжовност? По законите на логиката истината е точно обратното на лъжата, така че няма как да има някаква тънка разлика между двете. От това следва че просто истина с малко или много лъжа си е лъжа.
“Трябва да видиш, за да повярваш или да повярваш, за да видиш?” е много добър въпрос, но ми се струва, че е неправилно поставен. Просто защото човек всеки ден вярва и се доверява в нещо без да ги е видял и всеки ден вижда много неща без да ги вярва. Просто няма никаква директна корелация между вярване и виждане. Също никой човек не вярва в нещо без да е видял достатъчно и никой човек не вижда дадени неща без преди това да вярва в нещо. Просто вярата и виждането са част от живота ни.
Друг е въпроса кой в какво вярва и кой какво вижда! Атеиста си вярва твърдо и упорито, че няма Бог например, но това също си е вяра, защото той няма как да провери с виждане, дали това е истина.
За това аз си мисля, че вярването е сякаш продължение на виждането ни.Преди да повярваме в нещо сме видели достатъчно много от него, за да можем в нашето съзнание да си изградим някакъв образ в това в което вярваме. Въпросът е този образ да е отворен за промяна и да не измести виждането, така че вярата и виждането да бъдат противопоставени. Тогава в живота ни настъпва объркване и смут, защото се чувстваме излъгани. Така че доброто вярване е изградено върху ясно виждане. Точно тук според мен съвременната философия бърка, а класическата философия е права.
The People Always LIE….
vsi4ko e precenka :p