being me

„Не виждам нищо лошо в това да си Лъчо.“, казал Стоян.

Искам второ мнение! :Р

що е лъжата?

Онзи ден като си легнах ме споходи странна мисъл. Представи си, че човек е направил дадено нещо, но е забравил и когато го питат, той отговаря, че не го е правил. Можем ли да кажем, че този човек лъже? Защо (не)?

Колко важно е за теб да знаеш истината? Какво точно разбираш под истина? Вреди ли ти лъжата по някакъв начин ако никога до края на живота си не разбереш, че е лъжа? Как? Разбира се, и аз като един простосмъртен бих искал да знам истината. Само че, не мога да отрека, че не мога да видя каква разлика би имало за човек между истина и лъжа ако така и не научи, че едното е лъжа. И тук идва въпросът какво би предпочел? Да знаеш истина, която боли или сладка лъжа, естествено с условието, че вярваш на тази лъжа все едно е истина и никога до края на живота ти нищо не я разколебава? Аз бих отговорил, че предпочитам истината, но това май е само защото не мога достатъчно добре да си представя подобен тип лъжа. Защото ако можеш да си го представиш, то в този случай лъжата и истината се сливат в едно и също нещо и на практика за теб няма да има никакво значение, нито ще можеш да видиш някаква разлика. Тогава колко тънка е границата между лъжа и истина и има ли такава? Не сме ли често приемали неистинни твърдения за истинни и доколко са сигурни методите ни за „доказване“ на истинни твърдения, в които сме толкова сигурни? Май всичко е въпроса на предположение и на вяра в едно нещо вместо в друго. Има ли нещо като универсална истина/лъжа?

Трябва да видиш, за да повярваш или да повярваш, за да видиш?

Бих се радвал да видя вашите отговори или обяснения по въпросите.

*Картинката е взета от сайта http://www.light-to-dark.com/

аз съм несериозен. а ти?

Да, винаги са ме дразнели събития, в които хуморът няма място. Чувствам се сякаш не принадлежа към тази висша класа, за която сериозното лице е израз на мъдрост, а нарушаването на т.нар. етикет си е направо нечувано. Не говоря толкова за официални събития с VIP гости (макар че, и за тях) , колкото за обикновени срещи между хора, които са се събрали да вършат нещо. В тях винаги ще се срещнат хора, които ще те удостоят с поглед, от който да ти стане ясно, че не си чел внимателно книгата „Как да се държим в цивилизацита“.

Ако наистина искаш да бъдеш заклеймен като еретик, пробвай да разчупиш атмосферата с някоя шега или да се посмееш на нещо, което, разбира се, те не намират за смешно. Е тогава вече да видиш благородно възмущение. Другата реакция е, че някои хора се смущават и не знаят какво да кажат, някак се срамуват вместо теб, щото ти явно няма да се сетиш да наведеш глава. Разбира се, не говоря за прояви, които пречат на цялостния ход на работата (макар, че и това го правя понякога, признавам си). Някои хора като че ли се чувстват крайно неудобно в такава атмосфера, някак им се разклаща основата, на която градят имиджа си и са ни в клин, ни в ръкав. Май Оскар Уайлд правилно казва, че сериозността е единственото убежище на повърхностните.

Не знам защо, но когато попадна в такава обстановка и неминуемо ме напушва на смях. Не се гордея с това, но не се и срамувам. Цялата сериозност ми идва малко изкуствена и абсурдна, а и често я намирам доста ненужна, защото точно от неформалните разговори и хумора могат да се родят повече идеи, отколкото от състезанието за най-дълго непроменен израз на лицето. Помня на края на едно събиране един учите казал на двама мои приятели (без значение контекста), че били „тихи и интелигентни“. (не че не са интелигентни, но това няма общо с факта, че тогава не бяха на кеф и не говореха) Ето едно важно допълнение към интелигентността, както и път към нея! За какво изобщо са ни всичките тестове и книги, които ни казват как да работим върху интелигентността си, като тайната не била никак сложна – просто си мълчи. Това се иска от теб. Разбира се, по-добре ако кажеш нещо, но само ако предварително и внимателно си си наложил автоцензура. Не искам да оспоря безкрайните преимущества от тишината по принцип, а само в тези ситуации. Естествено, досещате се, че аз спадам към графата на шумните и тези, с които не може да се върши сериозна работа, понеже така, да речем, преча на чувството за хумор на въпросния учител да изглежда единствено и неповторимо.

Дали и аз ще се науча така? Може да има и надежда за мен, но чак като порасна и почна да ги разбирам тия работи. Ако оставя иронията настрана, мисля, че манджата не ни се получава, щото забравяме да балансираме – или много сладко, или много солено..

танцуващият с костенурки става музикант

Както някои от вас знаят, миналото лято бях почнал сам да се уча да свиря на китара и имах известен напредък, но после забих на едно място и спрях, понеже не знаех как да продължа, а и признавам, че ме мързеше. Сега мисля да преоткрия музикалния сезон, тъй че ако някой има известен опит може да сподели.. било то онлайн книжки, видеота или уроци, напътствия за начинаещи и всичко което ви дойде на ума, като изключим ходене на уроци. Благодаря.

Хайде, пък като задобрея ще напиша отдавна очакваната балада за костенурката и с Ордена ще направим едно групово изпълнение.

This is the strangest life I’ve ever known..

.. както казва Джим Морисън. Чудя се в кого/какво ли се е преродил..
Знам, че не казвам нищо ново, но не е ли странно как всичката информация, която поемаме се пречупва във всякакви форми още на входа? Вчера може да си слушал някоя песен и да си си танцувал и подпявал, а днес да слушаш същата само, че с насълзени очи. Няма тъжна и весела песен, има тъжен и весел човек. Не че песента не може да наклони настроението ти в дадена посока, ама това е ако си предразположен към това. Емоциите са само отражение. Ключът е заровен под дебел пласт от външни влияния и заблуди, които го пазят добре, а указващите знаци и лабиринтите с много врати често още повече ни отклоняват от пътя. Лесно е да се загубиш, защото измамните пътеки на пръв поглед изглеждат по-равни. We need to break on through to the other side, въпреки, че може да на харесаме това, което видим по пътя, нали, Джим?

като стана въпрос за природата..

.. нека да изразя и едно положително мнение за нея, та да не излезе, че не я уважавам. Преди няколко дена както си ровех в архивите, намерих откъс от разказ на един от любимите ми автори. Не помня името на сборника или разказа, но автора е Джеръм К. Джеръм. Ето и откъса:

„Природата си има своя монетна система и иска да й се плаща според нейните закони. В нейния магазин си длъжеш да си плащаш сам. Средствата спечелени без труд, наследственото състояние и сполуката тук не вървят.
Искаш добър апетит? Отзивчивата природа ти го дава.
- Заповядай – казва тя, – мога да ти дам отлична стока. Разполагам с истински глад и с истинска жажда, които ще превърнат обяда ти в истинско удоволствие, ще се нахранваш вкусно, с апетит, и ще станеш от масата, усетил прилив на сили, бодър и весел.
- Цената – отговаря Природата – е да поработиш както трябва от ранно утро до късна вечер.
Лицето на купувача помрачнява. Той премята нервно ръце в издутия си портфейл.
- Не може ли да заплатя с пари? – нерешително пита той, – Аз не обичам да работя и съм богат човек. Имам достатъчно средства, за да държа френски готвач и да купувам отлежали вина.
Природата поклаща глава.
- Не, не мога да приема твоя чек. На мене се заплаща с мускули и нерви. Срещу тях ще получиш такъв апетит, че обикновената храна и халба бира ще ти се сторят по-сладки и от най-изискания обед, та бил той приготвен и от най-гениалния готвач в Европа. Обещавам ти, че даже комат хляб и парче сирене ще бъдат за теб истинско пиршество. Бъди така добър само да си платиш в мои пари, защото твоите тук не вървят.
Следващия клиент в магазина е дилетантът. Той иска да придобие тук вкус към литературата и изкуството. Природата е готова да му предостави и такава стока.
- Ти ще познаеш истинската наслада – казва тя. – Музиката ще те издигне с крилата си над земната суета. Икзуството ще ти открехне вратата към истината. Ти ще се разхожаш по цветущите пътеки на литературата като в собствена градина.
- И колко ще ми вземете за това? – пита зарадваният купувач.
- Тези неща не са много евтини – отговаря Природата. – Срещу тях ще поискам да живееш скромно, да не гониш светска слава, да водиш живот изчистен от страсти и низки подбуди.
- Грешите, скъпа лейди. – възразява дилетантът. – Мнозина от моите приятели имат вкус, но никой не е плащал такава цена. Стените в домовете им са украсени с картини; те шумно изразяват възторга си от разни ноктюрии и симфонии. Лавиците на библиотеките им са изпълнени с първи издания. И въпреки това те са богати, живеят в разкош и следват модата. Те полагат доста грижи за кесията си, светското общество е таванът на техните стремежи. Не мога ли и аз да бъда като тях?
- Не търгувам с такава стока – отговаря хладно Природата. – В моя магазин няма място за маймунски наклонности. Културата на твоите приятели е само поза, само следване на поредната мода. Техните приказки са папагалски брътвежи. Разбира се, ти можеш да получиш такава култура – тя струва много евтино. Моята стока е съвсем друга и аз се страхувам, че напразно си губим времето и двамата.
После влиза младеж и като се изчервява, казва, че се нуждае от любов. Старото майчинско сърце на Природата се стопля, защото тя винаги с радост продава тази стока и обича ония, които идват да я търсят. Тя опира лакти на тезгяха и с усмивка обяснява, че може да му предложи, тъкмо това, което той търси.
С пресекващ от вълнение глас младежът също бърза да научи цената.
- Не е евтино – обяснява Природата, но в гласа и младежът долавя окуражителни нотки. – Това е най-скъпото нещо в моя магазин.
- Аз съм богат – казва младежът. – Баща ми се е трудил упорито, трупал е пари и ми остави цялото си състояние. Имам сметка в банката, акции, земи, фабрики и съм готов да заплатя всяка разумна цена.
По лицето на Природата минава сянка и тя слага ръка на рамото му.
- Скрий кесията си, момчето ми – казва тя. – Моята цена не е разумна и не се изчислява в злато. Има много магазини, където с удоволствие ще приемат парите ти. Чуй обаче съвета ми, съвета на една стара жена: не ходи там! Стоката, която ще намериш, само ще те разочарова и ще ти донесе вреда. Тя е евтина, но като всички евтини неща, не заслужава да я купиш. Никой освен глупаците не я купува.
- А каква е цената на твоята стока? – пита млаедежът.
- Себеотрицание, нежност, сила – отговаря старата дама. – Любов към всичко, което е добро, и омраза към всичко лошо; мъжество, състрадание, самоуважение – ето с какво можеш да си купиш любов. Скрий парите си, млади човече, те може да ти потрябват другаде, но с тях не можеш да купиш стока в моя магазин.
- Според теб в такъв случай аз не съм по-богат и от последния бедняк? – пита младежът.
- За мен не съществуват нито богатството, нито бедността – такива, каквито вие ги разбирате – отговаря Природата. – Тук действителното се обменя срещу действително. Ти искаш моите съкровища, аз искам в замяна ума и сърцето ти. Твоя ум и твоето сърце, момчето ми, искам аз, а не ума и сърцето на баща ти или на някой друг.
- Но откъде да взема това, с което трябва да платя?
- Навлез в живота. Работи, страдай, помагай на другите. Върни се после при мене със спечеленото. Каквото донесеш, за него ще се спазарим.“

природата си знае работата

Абе, и аз си мисля, че си я знае, ама понякога и се чудя защо е направила това или онова. Примерно, каква полза имаме от сексуалността? За себе си аз не намирам никаква. Не можеше ли да се размножаваме по по-лесен и неангажиращ начин? При рибите женската хвърля хайвера, а мъжкия опложда яйцата и готово. С хората е доста по-сложно. Май Чомбето е прав като казва, че природата е едно голямо уравнение като лявата и дясната страна винаги са равни, освен когато човека се намеси.. тогава става неравенство.

Разбира се, не процеса на оплождане е важен, а защо я има самата сексуалност. За да ни е приятно и да можем да се размножаваме? Значи ако не ни беше приятно, докато се размножавахме, нямаше да го правим? Явно природата няма достатъчно вяра в нас, затова ни го е натресла. Съмнява ме това да е движещата сила на размножаването, но дори да е, природата можеше да го измисли по друг начин така, че да не създава толкова проблеми. Нямаше да има скъсани презервативи, нежелани бременности и венерически болести.

Може да не звучи като голяма работа, ама не е точно така. Като гледам сексуалността е достатъчно силна не само да накланя решенията ни в дадена посока, ами и да определя някои от тях. Понякога даже решения, които привидно нямат нищо общо с нея. Не мисля, че е основното, както твърди Фройд, но и тя играе роля. Сега се сещам за един приятел, който имаше еднократно изпълнение в местен клуб и когато на следващия ден едно момиче го помоли за автограф, той надраска някаква рисунка и като се отдалечи ми каза: „Ако беше по-хубава, щях да се постарая повече.“ И все пак, това е дребна работа.

Истина е обаче, че ако в заглавието на поста си сложите думата „секс“ това гарантира на блога ви изтрелване в челните места по посещаемост. Куп хора прибягват до това в опит да привлекат внимание.. реклами, телевизионни предавания и т.н. Преди няколко дена в училище трябваше по името на продукт да създадем текст за реклама и да го прочетем. Почувствах се длъжен да използвам поне веднъж дума от рода на „dick“, за да може поне някой да се заслуша. Така и стана. Не мисля, че някой чу даже какво рекламирах, но когато стигнах до вълшебната думичка се чу някакъв възглас из стаята. И само не ми казвайте, че е заради пубертета.. Сексуалността доставя достатъчно проблеми и на по-възрастните, даже повече. Не е нужно да си пациент на Фройд, за да се случи. Може за някои да звучи като ерес, но ако имах възможността, бих предпочел да съм асексуален. Сигурно биха го сметнали за излишно да се лишаваш от едно удоволствие, но точно удоволствието и желанието са проблема, както вече знаем от Буда. Тъй че, на драго сърце бих станал асексуален. Според мен си е за предпочитане пред това да станеш като този пич. (след като прочетете поста му, вижте графата вдясно, озаглавена „Най-четено“ и обърнете внимание на думите в заглавията.)

Има още да поработи природата. Дано не е вярно това дето учим по биология, че еволюцията при човека била почти спряла..

А ако някой има отговор на въпроса с какво му помага сексуалността му, бих се зарадвал да сподели..

некви идеи?

Сега като писах за „Birds of a feather, flock together.“ се сетих, че го видях от Алиса в страната на чудесата, само че на английски и тогава се почудих как ли ще да са го превели в българското издание, затова си мислех да отида до Кауфланд или някоя книжарница и да отгърна да видя. Естествено, ако ставаше въпрос за книга на английски без авторски права (както в случая) нямаше да се налага да ходя никъде, а просто щях да я намеря в Google – пълно е с електронни книги в сайтове от рода на Project Gutenberg. А като ставаше въпрос за Алиса не ми и мина през ума да ползвам Google за тая работа, просто щото не съм свикнал да намирам книги на български в нета. Срещал съм, но само отделни книги, разпръснати по разни сайтове, наред с други неща. А защо няма? Някой сеща ли се за начин да се стартира проект от рода на Gutenberg? Разбира се, става въпрос само за книги без авторски права. Дали има начин да се намери финансиране за нещо такова? Лид, некви идеи?

преводи

Хайде тук да постваме (като коментари) наши преводи на песни, стихотворения и всякакви такива неща, на които сме запазили смисъла и римите или пък просто звучат добре. Помня, че Анито и Васкича бяха превеждали песнички. Мен не ме бива много, ама нищо не пречи да пробвам. Иначе с гордост ви представям превода си на поговорката „Birds of a feather, flock together.“ – „Птиците от перушина, летят в дружина.“
Ще се пробвам с още някакви нещица. Хайде, ваш ред е.

глътка въздух

Най-накрая блог на български! Трябваше да мине бая време, докато се усетя, че е време да го направя. Чувствам се все едно съм бил дълго време в задушна стая и изведнъж съм излезнал навън и дишам ли, дишам. Защо се чувствах така? Ами нямам нищо против писането в английски ми блог, но понякога ми се иска да излея поста, а това, че английския не ми е майчин език ми слага прегради, отнема повече време да осмисля как точно да оформя изречението и т.н. Трудно е да играя с езика. Знам, че английския е доста по-богат език и дава повече възможности за изразяване, даже доста често не мога да се сетя за българската дума, или пък някоя английска фраза по-добре описва това, което искам да кажа, a и имам достатъчно богат речник, за да говоря на почти всякаква тематика. Само, че не е същото.. още не мога да боравя с лекотата, с която би ми се искало. Искам да мога да играя, да се закачам, да използвам диалекти и пр. Надявам се един ден да мога, но дотогава има време. Засега ще си пълзя из родните поляни и ще протягам костенурския си врат наляво-надясно.

За какво ще иде реч в блога? Не искам нищо да обещавам, затова няма да има тематика. Отначало много се чудех дали да е достъпен за търсачките или за хора, на които не съм дал линка, ама после реших, че не ми дреме кой какво ще прочете и как ще се изкаже. Не ме е страх от критика и нямам претенции на велик блогър.. пиша, щото ми се пише, не защото се възприемам като велик просветител или се вземам много насериозно. И все пак, всеки е свободен да вижда и възприема нещата, както му е кеф. Но, хайде, стига съм се презастраховал.

Та така, костенурката току-що пресече предстартовата линия и се отправя на пътешествие в страната на чудесата. Ако закъсам или се обърна по черупка, подайте ръка и ме подбутнете.